Форум
Последние изображения
Публикации
Регистрация
Вход
Максимилиан Волошин Мы заблудились в этом свете Ни
Красимир Георгиев
„МЫ ЗАБЛУДИЛИСЬ В ЭТОМ СВЕТЕ...”
Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин (1877-1932 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НИЙ В ТОЗИ СВЯТ СЕ ЗАБЛУДИХМЕ
Ний в този свят се заблудихме
в подземните тъмници. Ний
като деца лица прикрихме
един до друг сред бездни зли.
Весла плющят в реките мъртви;
към сенки родни пей Орфей.
Един към друг ни някой хвърли,
друг някой пак ще ни отвей...
Безсилна скръб. Беззвучни викове.
И длан все още пари в длан.
А влажен камък нейде там
прошепва име – Евридика.
Ударения
НИЙ В ТОЗИ СВЯТ СЕ ЗАБЛУДИХМЕ
Ний в тОзи свЯт се заблудИхме
в подзЕмните тъмнИци. НИй
катО децА лицА прикрИхме
едИн до дрУг сред бЕздни злИ.
ВеслА плюштЯт в рекИте мЪртви;
към сЕнки рОдни пЕй ОрфЕй.
ЕдИн към дрУг ни нЯкой хвЪрли,
друг нЯкой пАк ште ни отвЕй...
БезсИлна скрЪб. БеззвУчни вИкове.
И длАн все Още пАри в длАн.
А влАжен кАмък нЕйде тАм
прошЕпва Име – ЕврИдика.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Максимилиан Волошин
МЫ ЗАБЛУДИЛИСЬ В ЭТОМ СВЕТЕ...
Мы заблудились в этом свете.
Мы в подземельях темных. Мы
Один к другому, точно дети,
Прижались робко в безднах тьмы.
По мертвым рекам всплески весел;
Орфей родную тень зовет.
И кто-то нас друг к другу бросил,
И кто-то снова оторвет...
Бессильна скорбь. Беззвучны крики.
Рука горит еще в руке.
И влажный камень вдалеке
Лепечет имя Эвридики.
* (экспромт: Ю Рэк)
Мы заблудились все... давно...
Не мудрено... в объятьях тьмы...
Стать... все... безликим... тем оно...
Которому... как сказка сны...
Которому... мираж... как радость...
Которому... ложь... более чем сладость...
---------------
Руският поет, литературен критик, художник и преводач Максимилиан Волошин (Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин) е роден на 16/28 май 1877 г. в Киев. Пише стихове от 1890 г. От 1897 до 1900 г. учи в юридическия факултет на Московския университет, но е изключен за участие в студентски демонстрации. От 1901 до 1903 г. слуша лекции в Сорбоната в Париж. Превежда френски автори, чете лекции за литературата и изкуството, рисува, участва в художествени изложби. Кореспондент е на сп. „Весы”, публикува поезия, статии за съвременното изкуство и литературни преводи в издания и сборници като „Русь”, „Утро России”, „Перевал”, „Золотое руно”, „Аполон”, „Красная новь”, „Недра”, „Наши дни” и др. Увлича се по масонството, окултизма, теософията и щайнерианството. Превръща дома си в Коктебел в безплатен приют за писатели и художници, а през 1931 г. го завещава на Съюза на писателите. Автор е на стихосбирките „Стихотворения. 1900-1910” (1910 г.), „Anno tnundi ardentis” (1915 г.), „Иверни” (1918 г.), „Демоны глухонемые” (1919 г.), „Усобица: Стихи о революции” (1923 г.), „Стихи о терроре” (1923 г.), „Пути России” (1924 г.), на литературоведчески книги като „О Репине” (1913 г.), „Лики творчества” (1914 г.) и др. Умира на 11 август 1932 г. в гр. Коктебел, Украйна.
